Село Стоманево (известно още като Стоманово) се намира в Централните Родопи. По пътя от град Девин към град Кричим в местността Сребърница се виждат част от къщите на селото. Разположено на високо и открито място, то граничи с девствени гори и върхове. На сероизток, изток и югоизток са наредени в дълга редица върховете на Чернатица - Персенк, Перелик, Голям Персенк, Модър. На югозапад, запад, северозапад Узун Бурун, Ърсъз тепе, Чарк гюне, Тузла, Шейтан кюпрю, Аваннъ и др. Границите на селото са от р. Гашна до Аваннъ, от там през Шейтан кюпрю, Тузла, Ърсъз тепе, Асарлък, Удут чешмеси, Узун Бурун, Узак Асанън тарласъ, Минзуварне, река Въча и пак до р. Гашна. В близост са селата: Селча (14 км.), Михалково(11 км.), Осиково(29 км.),Чуруково(18 км.), Лясково(23 км.), Фотиново(44 км.), Нова Махала(43 км.) и др. Селото се намира на 33 км. от Общинския си център - Девин и на 73 км. от Областния град Смолян.
Има споразумение между султан Абдул Хамид и руският цар за периодично изселване на турците от оформената с граници територия на България. През пролетта на 1878 година към Турция поемат част от селата Нова Махала, Фотиново, Кючюк кьой-Татар пазарджишка казаа и цялото село Форцово. Общият брой на изселниците наброявал около триста-четиристотин аане (семейства от три поколения). Част от тях стигат до Турция, други до село Триград, а трети биват спряни по пътя през Девин.Около 4-5 семейства са се заселили на днешните земи на Стоманово, като им бива обещана земя (с която да изкарват прехраната си), която в същото време е собственост на Хаджията Календжу. Дават им обещаната земя, те я обработват с надежда, че ще осигурят насъщния за идващата зима, но наесен Хаджията Календжу изземва почти цялата реколта. Следващата есен се повтаря същата история. Как са прекарвали зимата е трудно да се опише. На пролет четири от жените (една от които бременна) се опълчват срещу неправдата и неизпълнените обещания. Разправията с Хаджията Календжу завършва с кръвопролитие - бременната жена бива ранена. Мястото на събитието става една от граничните местности на селото - Удут чешме, а безстрашието на жените дава името на селото. Героизмът им бил сравнен със закалена стомана - на турски ЧЕЛИК, от та и първото име на селото - Челикли. По-късно побългарено на Стоманево. По-късно пристигат и други семейства и така заселват земите на днешно Стоманово.
